Гледай видеото:

През 2020 г. реда на нашият свят беше разстроен по безпрецедентен начин.

И въпреки че много хора мислят, че случващото се в лицето на тази глобална пандемия и нейните  каскадни ефекти ни водят към разрушение и безпрецедентни предизвикателства, за мен случващото се всъщност е естествения процес, чрез който собственото ни съзнание ни кани да си зададем въпросите, които  носят отговорите, водят до действията и до начините на живот, който търси да се прояви чрез нас.

Според моето разбиране това е естествен еволюционен механизъм, който се активира всеки път, когато съзнанието е на прага на велик вибрационен преход и който просто откликва на нуждата от трансформация и промяна на системите ни от вярвания, за да отвори нови възможности за нас.

Вярвам, че целта на най-висшия ни потенциал е – да преодолеем ограничаващото си мислене и да живеем от дълбочината на истинската си същност

За това случващото се изглежда като ограничение и може наистина да се превърне в низходяща спирала за цялото човечество, ако останем реактивни. Но то всъщност ни предлага възможност, която може да ни  доведе до еволюционен скок напред в редизайн на това – какво е наистина да бъдем човек и как може да изглежда човешката цивилизация, предизвиквайки такива въпроси като :

• Как можем да превърнем разпада във възход, в нов ренесанс, изграден върху мир, устойчивост, справедливост, здраве и споделен просперитет?

• Как да препроектираме системите си от вярвания и респективно – нашия свят, за да освободим повече от човешкия потенциал и той наистина да заблести?

• Как можем да допринесем за един по-хармоничен, единен свят, който да бъде истински дом за всички?

 Тези и още много други подобни  отговори търсят повечето от нас.

И наистина, сега е точния момент да се научим да задаваме правилните въпроси, или – да се научим да задаваме правилно въпросите си.

Защото ако не можем да задаваме правилно въпросите си, или да задаваме правилните въпроси – няма да можем да разрешаваме и проблемите, чрез които живота ни кани да пораснем.

Нека да ви разкажа за пътя на въпроса така, както го виждам аз:

Въпросът е път, който има своя процес на извървяване.

Въпросът съдържа в себе си неадресиран потенциал, който ако не осъзнаваме,  ние интерпретираме като проблем или ограничение. Той възниква, за да ни подтикне към изследване на непознатото и да накара съзнанието ни да се пробуди за нови възможности, за които не сме отворени или които може и да не осъзнаваме че съществуват.

Когато един въпрос се зададе по правилния начин, той не само съдържа отговора в себе си, но също и необходимите действия, които водят до определен начин на живот.

И когато ние не можем да осъзнаем този начин на живот, той възниква като проблем, или се проявява като ограничение в нашата реалност. Така, докато търсим как да го разрешим ние израстваме отвъд рамките и условностите, с които се идентифицираме и които често ни сковават в статукво.

Упълномощаващия въпрос е път на силата. След като веднъж бъде зададен вниманието ни се фокусира върху възможните потенциали, които той адресира и съзнанието ни започва да търси как да се идентифицира с тях, за да ги прояви в нашата реалност. Така упълномощаващият въпрос се превръща във психоактивен процес и след като бъде зададен – нищо вече не може да остане същото… Защото той отваря за нас нова врата и ни настройва към нови начини на възприемане на реалността.

За това избрах да дам на това предаване името – попитайте ме.

В него искам да ви покажа пътя на въпроса като път на упълномощаването. Ще го правя, като обсъждаме различни теми възникващи от вашите въпроси, за да откриваме заедно – как живота търси възможности към разгръщане на нови потенциали чрез проблемите, с които се сблъскваме по пътя си.

Моето вдъхновение и страст е – упълномощаването. Знам, че за много хора упълномощаване е думичка, която може да е неразбираема. За това искам да предложа най-простата версия на моето разбиране за това – какво означава упълномощаване:

В Българския език тази думичка звучи интересно. Тя се състои от две други думички – пълнота и мощ. За това аз разбирам упълномощаването като състояние, или процес, чрез който човек се идентифицира и се изравнява напълно със своята сила, за да застане и да функционира от мястото на сила в себе си

Това не е процес по научаване на нови неща, а по-скоро е процес по възвръщане на нашата автентичност чрез отмахване на филтри или – разидентифициране с неистината в нас. Защото, когато спрем да вярваме в това, което някой друг ни е казал, че сме, започваме да си припомняме истината за това, което носим в сърцето си и което живота търси да прояви чрез нас. И това е процес по разграничаване от всичко, което не сме и е процес по свързване със всичко което сме по нов начин. Но най-вече – това е процес по възстановяване и възвръщане на собствената ни дълбока идентичност отвъд познатото, в която се съдържа и искрата на живия огън, който всеки един от нас носи в себе си и който е сърцевината и светлината, любовта и свободата, силата и истината и същността на живота в нас.

Самата аз имам интересна причина да бъда ролеви модел на упълномощаването.

По същество не смятам че съм различна от другите хора, просто моето преживяване е различно.

Родена съм с нарушено зрение. Някъде в процеса на изграждане на моето тяло, очите ми не са могли да се развият докрай.

Това се превърна в опорна точка и в източник на сила за мен, стимулирайки ме непрекъснато да преодолявам себе си в свят, който не беше създаден според моите нужди.

По пътя си често забравях колко съм уязвима. Падах, ставах, изтупвах се и продължавах нататък.

Чупих се безброй пъти, губих всичко… Печелих всичко…

Но едно нещо остана с мен завинаги – аз – аз самата 🙂

Всъщност и още едно – любовта, която осветява пътя ми от първия ми дъх, чак до сега. Така живота никога не ми позволи да забравя, че тази любов, която винаги е там… Е моята истинска същност.

Това именно е дара, който нося, който непрекъснато се разгръща в мен и който търся да споделям в света. Защото сърцето на нашата най-дълбока същност е – упълномощена любов и тя търси да се прояви чрез нас като начин на живот.

Моята причина да стартирам това предаване  е – отклик на нуждата от свързване със и възвръщане на собствената ни сила – както като отделни индивиди, така и като човечество.

За това в работата си създавам инструменти които подкрепят хората в процеса на индивидуалното и колективното упълномощаване, възстановяване и
интегриране на тяхната цялост. Чувствам че в този момент, в този период от време, в който една епоха се сменя с друга и в който предстоят много и силни моменти на трансформация и трансмутация, нашата истинска магия се съдържа в това огромно изкуство. И много от нас са тук за да се откажат осъзнато от безсилието и реактивността и да разгърнат нови възможности чрез своя опит за всички, като извървят пътя на упълномощаването в себе си. Защото… Старото повече не работи. Защото… Сме достигнали до гранична  точка и до тавана на възможното в настоящата реалност и е време да се отворим за нов спектър от възможни потенциали. Защото… Каквото и да мислим за себе си е наше право да направим от живота си шедьовър! И защото, както и да изглеждат нещата – никой няма правото да ни отнеме това!

Аз не търся да оправя проблемите в света, нито искам да уча хората на нещо.

Просто, докато си припомням вълнуващата истина за себе си се свързвам все повече и повече със собствената си сила… А после отразявам това и за другите. И докато танцувам този танц осъзнавам всеки път, че нямаме нужда да се научим, а да си припомним.

И след това да изберем отново кои сме… А после отново… И отново… Докато наистина видим привилегията и повярваме в чудото – да бъдем човек… И се почувстваме упълномощени да го живеем с цялата си обич, в цялата му пълнота и със цялата си сила.

И така: В предаването „Попитайте ме“ искам да ви покажа пътя на въпроса като път на упълномощаването.

Надявам се по този начин да създам основа, която да се превърне в инструмент за надграждане, за да може ума ни да се освобождава от готовите отговори на познатия ни начин на мислене и да позволява на възприятията ни да се разгръщат чрез нашия опит. За тази цел ще използвам силата на упълномощаващия въпрос.

Много хора задават… Обезсилващи въпроси.

– Какво не е наред?

– Кой е виновен?

– Защо на мен?

Тези въпроси държат съзнанието ни в низходящата спирала на недоволството, страха, съмнението и тревожността, натрупани в колективния ум на човешкия опит.

Ако непрекъснато се блокираме с обезсилващи въпроси, възприятието ни става ограничено, ставаме реактивни и действията, които извършваме просто се превръщат в една безкрайна заетост.

Докато упълномощаващите въпроси са въпроси като:

– Какво се опитва да се прояви в живота ми?

– Какъв дар имам за споделяне?

– Каква е силата, която  може да извира чрез мен?

Упълномощаващият въпрос ни позволява да освободим съзнанието си и да се вслушваме в обратната връзка на живота, идваща към нас, докато възприятията ни се отварят за нови възможни отговори, за които не сме подозирали че съществуват. Той на практика ни повежда по път, чрез който откриваме начин на живот, търсещ да се прояви през даден проблем или ограничение в нашия опит.

Защото всяко ограничение е неадресиран потенциал. И всеки проблем, който съществува всъщност е въпрос, който търси да се зададе. И понеже ние обикновено не сме будни, вместо да си зададем адекватен въпрос  и да адресираме потенциала който ни носи този проблем, ние се фокусираме върху неговото разрешаване като правим, правим, правим. Глупости, в повечето случай – хихи!

Така се опитваме да лекуваме симптомите, вместо да открием причините за тях и да стигнем до техния източник.

В описанието на този епизод съм сложила линк към една великолепна водена медитация. Тя се казва „Процес за получаване на житейска визия“ и ще ви даде много хубава практика с това, за което говоря. Може да си я свалите безплатно.

Но ето формулата:

Зад всеки проблем има въпрос, който търси да се зададе.

Зад всеки въпрос – има отговор, който търси да се разкрие.

Зад всеки отговор има действие, което търси да се извърши.

А зад всяко действие има начин на живот, който търси да се прояви.

Въпросът е… какъв е въпросът!

Преди да завърша този епизод искам да ви поканя да направите следното:

Изберете проблем, или ограничение в живота си и наблюдавайте какви въпроси си задавате по отношение на този проблем. Как вашите въпроси ви помагат да откриете отговорите си? Вашите въпроси упълномощават ли ви, или ви обезсилват?

Можете ли да видите дара, който този проблем или ограничение ви носи?

Можете ли да видите  как това, което ви ограничава в този момент всъщност ви предлага път, който ако извървите ще ви отведе до разгръщане на нови възможности, които може би… Не бихте искали да пропуснете?

А ако сте по-смели – пишете ми в коментарите! Кажете ми – какви въпроси вие си задавате!

Така ще можем да разгледаме и да извървим заедно пътя на вашия въпрос и – повярвайте ми – това ще бъде много полезно за всички.

Това е от мен за днес!

🙂

Прегръщам ви с обич и до следващия път!

Мария Попова