Често казвам, че всичко си има еквивалент на всички нива на живота. Понякога това е много забавно, но освен всичко друго е и добър начин да си изясним обстоятелства и също – доколко нещо е истина за нас в определен момент. Невъзможно е нещо, което се проявява някъде – да не се проявява навсякъде. Разликата е в плътността, съответстваща на нивото на проявление, което от своя страна формира интензивността на събитийния поток. Музиканта в мен нарича това – обертонове на съответния опит. Като музикант имам склонността – да търся резонанс, синхрон, хармония и ритъм във всичко. Просто има определени структури съответстващи на честоти на съзнанието, които се проявяват, когато тона е правилен (точен) и когато – не е. Те съответстват на обертоновете, формиращи дадения тон. За това ми е много ясно чуваемо, когато трябва да разбера – дали нещо ще работи, или не в дадена ситуация. Фалшивият обертон е – несъответстващ честотно потенциал, което с простички думи означава – не работи! Не работи сега,

не и спрямо конкретната ситуация в този момент. Да, той съществува като потенциал, но не е съответен и тялото ми, цялата ми система възприема това. Ето така мога да обясня частично – защо понякога нямам нужда да преживея нещо за да знам, дали ще работи, или не… За мен това е нещо като изработен механизъм–сетиво, с което чувствам потока и динамиката му. 

И ако някога реша, (просто за да проверя дали нещо друго няма да работи) да избера несъответстващ на целите ми потенциал, това е равно на компромис и за да мога да го направя трябва да притъпя връзката със себе си, за да не усещам несъответствието.

Всъщност – на кой от вас това му звучи познато? Без никаква логика някак знаете, че нищо друго не може да ви свърши работа и нямате нужда да опитвате отново и отново – просто знаете. И знаете, че ако направите нещо различно – ще бъде компромис. Не го знаете заради проучване, което наскоро сте прочели или заради анализа, който току-що е изплюл вашият ум. Усещате го с тялото си. Чувствате го като невидими връзки между отделните парченца от вашия пъзел.

Не, това не е перфекционизъм. Това е – усещане на резонанса между вашата цел и потенциалите, които могат да я реализират пълноценно.

Когато обаче „не чуваме“ по този начин, или нямаме друг подобен инструмент за да усещаме потока трябва да доведем преживяването си до много плътни събитийни прояви, които понякога наричам “катастрофи“, за да разберем и осъзнаем какво ни се случва и как да се себеопределим чрез него. Това всъщност е милост, защото прави нещата видими и по този начин можем да се научим от опита си. И ако ни причинява болка, то е единствено защото не сме били будни за по-фините нива, на които вече сме получили съответната информация и сме имали много по-голям спектър от избори и решения. Или пък сме били будни, но сме пренебрегнали възможността…

Тази обертонова интуиция се изработва през музиката. Без да навлизам в дълбочина, само ще кажа че изкуството, и по-конкретно – музиката, активира и развива различни връзки и центрове в нашия мозък. Това може да обясни защо всички духовни школи имат някакъв музикален аспект на учението си – те търсят да развият тези центрове, за да отворят възможностите си да възприемат и да работят с повече потенциал.

Много хора имат усещане за обертоновете на съответния опит, но нямат представа, че го имат и го наричат – интуиция, която те често не слушат… А не я слушат защото

не я разбират и си мислят, че това идва от ума… А аз казвам: И какво ако идва от ума! Значи умът ви е добре развит и ви служи правилно! Та нали ви е даден за това! А те – за да не направят грешка поради факта, че имат ум… Правят грешка след грешка избирайки неверен тон (несъответстващ потенциал)… В това няма нищо лошо. То просто показва колко много сме претъпили връзката с онова нещо в нас, което наричаме източник. И наистина нещата не са чак толкова сложни и зад това стоят елементарни принципи но…

Върви и обяснявай, ако си нямаш друга работа… Езотериците те вземат за просветлен или ясновидец, а не-езотериците – за откачалка 🙂 

Добре че в крайна сметка живота, следвайки собствените си закони дава обратни връзки, основани на нашите състояния и избори. Така всичко става видимо, въпреки… Че това също до голяма степен не е от полза за човек, на който просто никак, ама съвсем никак не му се ще да ги вижда

В музиката няма начин нещо да е правилно, ако звучи погрешно. Има много възможни решения, но просто няма вариант несъответстващ на хармонията на цялото тон да звучи така, сякаш си е на мястото. Да, има вариации, но не може да има погрешност и нивото на музициране просто е съответно на нивото на развитие на съзнанието на отделния индивид.

Тук въобще няма да отварям темата за това – кой каква музика слуша и какво означава това от една различна и по-глобална перспектива 🙂

Но ако искате опитайте да изследвате как се чувствате, докато слушате различни видове музика. Изследвайте състоянието си – как се чувства тялото ви, какви чувства и мисли възникват във вас, как се променя енергията ви и как усещате себе си в дълбочина.

Когато в живота се извършват действия, които не водят в правилна посока и не ни решават задачите е нужна правилна практика, която помага да се придобие усещането за вътрешния ред на живота чрез опит.

Когато не сте сигурни дали някое ваше действие би било правилно – послушайте малко музика. Тя ще ви помогне да възстановите усещането си  за вътрешен ред, а това ще ви помогне да усетите по-ясно цветовете и контрастите на настоящия ви момент и респективно – правилния тон.

Добрия музикант усеща този вътрешен ред във всичко.

И търси да го прояви в живота като цялост в мислите, чувствата и действията си.

За това добрият в същността си музикант е състояние на съзнанието. Това е човек, който не може да живее в неистини, нито да вярва в илюзии и това няма нищо общо със чувството за справедливост. То е усещане за проявата на вътрешен ред. Той може дори да не осъзнава, че в същността си държи това състояние. И може да няма нужда да бъде изявен музикант, защото състоянието вече е интегрирано в неговата цялост.

Да правиш музика не означава, че си интегрирал състоянието на музикант.

Да бъдеш добър музикант не винаги означава –да владееш някакъв инструмент до съвършенство.

Правенето на музика само по себе си е нещо, което може да се овладее с малко практика – е, с много практика всъщност.

Но това е само началото на пътя. То е просто инструмент, който те тренира да овладееш състоянието на музикант, а именно – състоянието на възприемане и израз на вътрешния ред на живота.

Да бъдеш истински добър майстор музикант преди всичко означава – да можеш да слушаш. И когато отвориш съзнанието и възприятията си за потока на живота, който непрекъснато се реализира в теб – да осъзнаваш този поток и да можеш да го живееш, като живота, който се изразява чрез теб.

Ето в това се състои дълбокия смисъл на дара на музиката.

И въпреки че не всеки човек познава това състояние, то е заложено в природата на всеки човек като част от човешката същност и… Като негово рождено право.

Мария Попова

Очаквайте скоро:

www.maria-popova.com