Често мислим, че нямаме ресурс.

Независимо дали става въпрос за пари, време, енергия или нещо друго. 

Не помним че ние сме ресурса, източника на всичко, енергията, която създава всичко в живота ни.

Понякога имаме състояния в които сме извън фаза, така да се каже.

Но винаги винаги, каквото и да се случва, винаги има все някъде откъдето може да се започне и все нещо, което може да се направи.

Докато в нас има живот, има и ресурс. Единствения момент в който наистина нямаме ресурс е – когато престанем да бъдем живи.

Ресурс е всичко – време, внимание, енергия, пари, всичко. Ресурс сме ние самите.

Просто понякога мислим само в пари и забравяме, че разполагаме с още поне 100 неща, които можем да вложим, за да си създадем това, което искаме.

Нашия ум ни играе номера.

Защото… Сме мързеливи, улеснени от средата си, безотговорни към собственото си преживяване. И не, това не е нарочно. Просто някак всеки иска живота му да е лесен и много често не забелязваме как отдаваме силата си на нещата, които ни притежават…

А понякога лесното е много по-трудно от трудното, също както евтиното е по-скъпо от скъпото… Понякога 🙂

През последните дни имам ситуации с неща, за които трябва да намирам оптимални решения. И толкова ясно виждам нещо супер просто в същността си и направо потресаващо! Ето го:

Всички неща струват еднакво. Ти решаваш каква цена ще платиш за тях.

Хах! Знам че звучи идиотски, нека да повторя:

Всички неща струват еднакво. Ти решаваш каква цена ще платиш за тях.

Защо? 

Защото, когато нещо е евтино, обикновено изисква много повече друг вид ресурс за да се оцелости като краен продукт или процес. На пример:

Представете си че искате да пътувате до Австралия.

И си намирате евтин билет, да кажем – 3 пъти по-евтин от стандартната цена, защото е с една от тези авиолинии, които предлагат услугите си евтино.

Обаче се оказва че: 1 – трябва да платите за багаж допълнително. 2 – свалят ви на летище, което е на 200 километра от мястото, което ви трябва.

Следователно, вие трябва да си платите за багаж и за транспорт допълнително, плюс – всички нерви и притеснения и напрежение около това приключение, защото има безброй неизвестни в уравнението. Не знаете какво още може да се случи по пътя, което колко още може да ви струва.

И като теглим чертата накрая се оказва, че да си купите билет от по-скъпите авиолинии е много по-евтино, защото освен че това е оцелостена услуга, която ви взима откъдето сте и ви води точно където искате да отидете, ви спестява напрежение, тревожност, хаос и енергия. Дава ви и сигурност, доколкото е възможно това, независимо че винаги има неща, които може да се случат разбира се. … Но вие спестявате целия ресурс на енергия, нерви и внимание, който трябва да дадете в ситуацията с по-евтиния билет. 

Ние българите имаме толкова погрешно мислене когато говорим за ресурси.

Не почитаме собствената си енергия, спокойствието си, вниманието и времето си… Защото разполагаме с тях в изобилие. А сме свикнали някак, когато имаме нещо да не го ценим…

И сега ако ви попитам: А вие как водите енергийното си счетоводство??? Какво ако вашата енергия, внимание, присъствие и всичко, което сте като ресурс се измерваше в пари? Знаете ли, че щяхте да сте милионери?

С това не казвам че за всичко трябва да ни се плаща. Истината всъщност е (и това не е моя, а универсална истина), че всичко, което имаме и сме, вече е заплатено предварително.

Че даването и получаването са едно и също нещо, защото това е безкраен кръг от непрекъснат обмен. Че ние няма как да дадем каквото и да било, ако вече не е било получено от нас. 

И… Как правите енергийното си счетоводство???

Как осъзнавате и почитате ресурса, който вече сте???

Виждате ли всичко, което вече имате и благодарни ли сте за малките неща, или постоянно мрънкате, че живота е смотан???

Живи ли сте? Можете ли да се движите и да комуникирате с хората около вас? Можете ли да си отворите мейла, или дори да прочетете тази статия? Ако можете – значи сте богати! Имате достатъчно ресурс за всичко!

Единствения проблем, който ви вгорчава живота е това, че не го използвате както ви трябва 🙂

Искам да ви предложа нещо, което наричам практика по енергийно счетоводство:

Представете си, че вашата енергия е пари.

И днес, докато правите разни неща наблюдавайте как харчите парите си (енергията си).

Вечерта, когато си лягате си направете преглед на деня и вижте как ви е баланса на енергийното счетоводство.

Имате ли останала енергия? Изхарчихте ли всичко? Длъжник ли сте на някого? Трябва ли вашите близки да ви реанимират, защото вие сте се спукали като балон в опитите си да огреете навсякъде, без това въобще да ви е работа? Трябва ли някой друг да плаща цена за вашия безразсъден преразход на ресурс?

Докато не се научим да почитаме собствения си ресурс, как може да очакваме някой друг да го почита? И как можем да изпитваме благодарност към тези, които споделят с нас техния ресурс от сърце… 

Помислете за това 🙂

И винаги помнете, че ние сме ресурс и източник на всичко в живота си.

Мария Попова