Има един закон, който казва, че не можем да имаме в живота си това, в което не желаем да се превърнем вибрационно. 

Аз наричам това с прости думи – нежелание да платим цената.

Има много примери за такова поведение, когато хората се опитват да достигнат до друго ниво или да получат нещо в живота си, но не са готови, или пък не искат да станат съответни на това. 

Така тяхното желание е валидно и започва да работи за тях, обаче те не създават пространство в живота си, канал, през който да го получат.

То е все едно да знаете, че сте милионер, че разполагате с огромно богатство, но няма как да го получите защото не сте си открили банкова сметка.

Със сигурност има и по-добри примери за това, но ме мързи да мисля за други и само маркирам за протокола.

Има и един друг закон който казва: всичко се заслужава и за всичко се заплаща.

В повечето случаи той се разбира погрешно и през модела на жертвата.

Но какво означава – да платиш цената за нещо?

То означава ли, че трябва да дадеш за да получиш? – Хммм… Може би. Но не е задължително.

Означава ли, че винаги си плащаме за постъпките чрез последствията? – Не непременно но да, възможно е.

И означава ли, че ако дадем нещо това ни гарантира, че ще получим нещо обратно? Че ако засеем семенце ще поникне дърво? – Хаха! Понякога. 

Всички тези възможности са верни, но те се отнасят до външния свят и до неосъзнатите ни процеси.

Има обаче вътрешен ред, Божествен ред, вселенски ред или просто – реда на живота, в който противоречия и компромиси не съществуват. И по отношение на този ред да платим цената е – безкомпромисен закон – закона на съответствието!

Ще го повторя: Според законите на вътрешния ред на живота, да платим цената означава – да станем съответни.

Ето как всичко се заслужава и за всичко се заплаща.

Ех мога да направя цял семинар по тази тема… Като на пример… колко често не можете да получите пълнотата на нещо в живота си, въпреки че то вече е там, защото не можете да го оцените? Колко често някой не оценява това, което сте му дали, защото сте му го дали безвъзмездно, заради което той дори не е разбрал какво точно е получил? И не – не става въпрос за пари. Става въпрос за съответствие! За усилието – да си свършим работата! За готовността – да бъдем на нивото, от което искаме да се реализираме.

Ще ви кажа нещо: Всички важни неща в моя живот съм ги получила без да плащам в пари. За всички тях съм заплащала със себе си. Не мисля че има по-реална и по истинска цена от това.

И сега всички те ми служат безотказно, повече от всичко друго, което някога може да съм получила без да бъда готова.

Ще ви кажа и още нещо: Цената винаги се плаща – ако не от този, който е получил, то от този – който е дал. Просто защото в законите на живота не съществуват компромиси. И ако вие дадете нещо ценно на някой, който не иска да си направи труда да му стане съответен – тогава вие плащате цената за неосъзнатостта си през загубата, която трябва да преживеете… Това понякога е болезнен урок…

Сега обаче, за нуждите на тази статия искам да дам един простичък шаблон, който може да ви бъде изключително добър инструмент и да ви превежда всеки път през това – каква е цената, която е необходимо да платите, когато искате да бъдете или да имате нещо в живота си, независимо какво.

Но знайте: Просто няма начин да си седите и да извършвате външни действия по темата, че и даже да ви се получи, без вътрешното ви състояние да е съответно на това 

А как въобще става ясно на какво именно трябва да сте съответни?

Хах! Колко се радвам че попитахте! 😉

Ами, като си зададете няколко упълномощаващи въпроса.

Ето ги:

  • Какво трябва да бъда (Къде е моята точка на израстване), за да стана това?
  • – Какво трябва да пусна да си отиде, защото то вече не ми служи, особено в контекста на моята визия? 
  • Какво вече имам, което може да послужи на процеса ми?

За да станем съответни на нещо – трябва да позволим промяна, израстване в нас, да се освободим от съпротивите и да пуснем да си отидат всички неща, които не са ни съответни вече,  да се свържем с ресурсите си, за да преживеем състоянието на имане.

Това са много прости, дълбоки и упълномощаващи въпроси, които ако си задавате в ситуация, в която така да се каже – трябва да се плати цена, ще ви превеждат през това, което сте към визията, на която искате да станете съответни.

Докато тя не започне да ви говори. Докато не започнете да схващате този специален модел, състоянието, тона на чувството за нея.   

  • Какво трябва да бъда? Къде е моята точка на израстване?

Започвате да усещате, да  чувате.

  • Какво трябва да пусна да си отиде, защото то вече не ми служи… 

Започвате да осъзнавате.

– Какво вече имам?

– започвате да чувствате всичко това и да се потапяте в неговите вибрации. В тона му. В състоянието – да го бъдете.

И когато имате отговорите на тези въпроси – вие вече знаете каква е цената.

Цената, която трябва да платите за да станете това, което искате е – да се откажете от това, което вярвате че сте.

Трудно ли е? Как ви се струва? 🙂

И когато имате вашите отговори! 

Трябва да обгърнете всичко това, всичката тази цялост във волята си.

За да усетите начина. За да почувствате новото си аз. За да закотвите този резонанс между вас и вашата визия през вашата воля, чрез действие.

Истина е – всичко се заслужава. За всичко се заплаща. Цената е – да станем съответни.

И цената не е – да пожертваме ресурс. Да дадем ресурс е просто външен символ на този принцип.

Цената е – проверката на живота заявката ни пред вселената и пред нас самите за това – дали и доколко сме готови да бъдем това, което искаме. И ако наистина сме готови да го бъдем… Го получаваме винаги, безотказно, всеки път!

И не защото някой ни го дава – не 🙂

Защото – ние сме станали това.

Мария Попова